Освен практичен аксесоар в кухнята, престилката е и пръв помощник на женствеността. Като повечето дрехи, които прегръщат талията, тя подчертава извивките на тялото и приковава погледите към бедрата и ханша, дори по време на готвене.
И това не е отсега. Въпреки че в постсоциалистическите общества е част от негативния имидж на трудовата домакиня, в средата на 40-те години в САЩ, неслучайно е била със статут на истинското бижу в кухнята.
След края на Втората световна война семейните ценности излизат на преден план. Престилката е олицетворявала идеализираната представа за сплотената фамилия около масата. Носейки я, домакинята е давала сигнал за гостоприемство „Заповядайте, има за всички“.
За популяризирането на атрибута роля е изиграла и телевизията. Пеещата героиня с престилка на игриви харбалички е била основен персонаж в рекламите и филмите. Аксесоарът е бил не просто декорация, но и средство за промотиране на добрата майка. Да изтриеш сълзите от очите на детето с крайчеца на плата е било метафора на грижовността.
По-късно нарастващият интерес към готварските предавания е провокирал всеки да търси шефа в себе си. Изборът на престилка е бил начин за демонстрация на индивидуалността. Различните цветове и декорации са подсказвали стила и размаха на готвача в кухнята.
И така до днес...
С престилката прегръщаш себе си. Обичаш всичко, което правиш. А заради това те обичат и другите.